ХуЛите » произведение "Пе(т)рушинки 796"

Re: Пе(т)рушинки 796
от missana на 28.07.2014 @ 20:25:12
(Профил | Изпрати бележка)

5276. Ако трябва да бъда честен в коментара си към тази добре формулирана мисъл на автора, то трябва да споделя, че способността ми да пиша поезия ме напусна в продължение на цели 25 години. И ето, че в средата на юли 2013г., стана чудо и прописах отново. При това с много по-голяма сила от преди. Така, че има смисъл да се чака вдъхновението да възкръсне. При мен възкръсна след четвърт век. Вече не то мене, а аз няма да го напусна. Затова, нека всеки сам да решава за себе си - струва ли си, или не си струва, да очаква своето вдъхновение.

5277. Така е с жените! Като в казармата. Карат ни да изкопаваме дупки, а после да ги заравяме. Смисълът е в безсмислието - това е девизът на жената.

5278. Разбирам тази интересна авторска мисъл така. Удоволствията са като хляба при ленинградската блокада - раздават се с купони.
Ако искаш повече от дневния си пай, има само един начин да го получиш. Да откраднеш пая на ближния.

5279. Факт е, че не се учим от природата, а цяло щастие е, че тя също не се учи от нас /тава е двойно щастие - и за нас и за нея/.

5280. И добре, че въпросните тези са много повече от встъпилите в брак, защото по този начин това женско щастие се разпределя на по-ситни "хапки". А повярвайте ми - женското щастие трудно се преглъща без задавяне!

Поздравление, Старозагорец! Седмицата е стартирана с ряско хубави твои мисли!: Мисана

Re: Пе(т)рушинки 796 от starozagorez на 28.07.2014 @ 21:59:04

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите

Сродни връзки

Рейтинг за текст

Опции

Р е к л а м а