автор: Radew

Всяка дума, всяка клетка,
всеки помисъл и всеки фас.
Парче изтрита гума от подметка,
сянка на здрависал се със мен екстаз.

Силно телосложение и
критика във циферблат.
Ъгловото положение
на психика и малък брат.

Кога изтичат спомените развалени?
Кога денят ще стане песен?
Дали изричат корените предопределени
тъга, която ще обхване мен?

Плоскости от дъб и чам
и просторно сивия таван,
и кристално чистия екран.
Къде съм и защо съм сам?

Хетерогенни мисли,
стъпващи върху чакъл,
много чернодробни кисти,
спъващи тишина и акъл.