автор: ida

„Звездите отдалеч ни управляват
с лъчи, като ефирни, дълги пръсти…”
Блага Димитрова

Гигантска сила, казваш, е потребна,
за да се справиш с вечните звезди,
към себе си самия да погледнеш,
капана на страха си да строшиш…

От теб се уча да съм „окрилéна”,
да бъда смела, „с дух разгърнат цял”!
Да съм обичаща, да съм спасена,
да съм „до рамо срещу вятър завилнял”…

На теб дължа, че мога в дълги нощи
да укротя най-силните слова,
да вярвам силно, да мечтая още,
да бъда болка с името „жена”.

Романът твой „Лице” за ден прочетох,
когато беше още забранен,
в лирично „Отклонение” се врекох,
а стиховете твои са във мен.

Като Земята искам да съм – свежа,
макар сменила райския си кът,
с „Лавина”-та на своите копнежи
и с участта „Сама жена на път”…

Гигантска сила, вярно, е потребна,
да бъдеш лъч, опора и трева....
Закваската от тебе е вълшебна –
Благодаря ти, Блага, за това!