автор: Mouse

Рядко ползвам градски транспорт, но веднъж ми се наложи по работа да отида в центъра, а там с кола е малък ад. Да не говорим ако търся място за паркиране половин ден може да отиде.
Та се качих в трамвая от спирката на Красно село и се заклатушках към Съдебната палата, за където се бях запътила. На първата седалка до третата врата видях да седи едно малко момченце, май още в детска градина или в първи, втори клас. До него баба му стоеше права, държеше му раницата и се клатушкаше като всички останали. Знаете ги онези стари мотриси, в които се чувствате като чувал с картофи подмятан насам-натам, нагоре-надолу но това е друга тема ……
Бабата крепеше нейната торба, раничката на внучето си и се опитваше да запази равновесие на отрудените си подути крака. Детето се беше разположило, по-точно разплуло се на седалката и ядеше някакво десертче, не помня вече какво. Като го изяде се зачуди къде да остави опаковката. Явно родителите му бяга говорили да изхвърля отпадъците на определените за това кошчета. Но в трамваите няма такива кошчета и, въпреки че детето се огледа, не видя такова.
В този момент бабата видя и му каза:
- Хвърли баба, хвърли на земята. – Под земята явно разбираше пода на трамвая.
Детето я погледна и я послуша. Пусна хартията на пода. След няколко спирки тръгнаха да слизат, а станиола остана на пода. Когато отвориха вратата детето скочи, слезе и заподскача докато чакаше натоварената си баба да слезе бавно, стъпало по стъпало.
Дори не споменавам факта, че кипящото от енергия дете седеше, а натоварената му баба стоеше права до него натоварена с багажа.
………………………………………………………
Много се говори за мръсотията на града, в който живеем. То са призиви, то са плакати, изявления по телевизията, призиви „Да изчистим страната си за един ден“. Дори да я изчистим никога няма да живеем в чист град докато не успеем да възпитаме децата и внуците си да пазят чистота. Но първо трябва да възпитаме себе си, за да можем да го предадем нататък.
Възпитание ли? Нямаме го. А като го нямаме как ще научим децата ни да го имат?

Или може би ни трябват още много, много кошчета за боклук?