автор: blackjack12

На покрив застанал
в облаци се взирам.
Години така прекарвам.
Нощем ги сънувам.
Разпадам всичко на парчета.
Подушвам ги.
За кучето на Монтег
си спомням.
Книгите си изгарям.
Парчетата сглобявам.
Облаци в мен
остават.
През тунелите на капките
в пространстото
минавам.
По-малък от Карик и Валя -
сух в капката
се смалявам...
На покрива на лятото
достигам.
Под чадър от слънце
се излежавам.
Слънчево затъмнение
очаквам.
Всичко за нищото
узнавам.