автор: Mitko19

Сънувах нещо странно през нощта,
незнайно как попаднах на Луната
и при това на другата страна,
невидима за всички от Земята.

Там няма въздух, няма и вода,
а кислородът ни е нужен, знаем.
Аз как ли оцелях до сутринта?
От лунните човеци взех назаем.

И те са хора, също като нас,
но някак правят всичко на обратно.
Работят ден, почиват си за час
и по-добре живеят, многократно.

Не дишат, не говорят, не ядат,
вода не пият - сякаш вегетират.
От лунен прах и звездна светлина,
със слънчев вятър всичко синтезират.

Коли не карат, пътят е с паваж,
за крачка изминават десет метра,
с подскок достигат петия етаж,
а хвърлят чук почти на километър.

Разбира се, там няма парламент.
(Щом не говорят, за какво да спорят?)
Работят всички, спират за момент,
решават нещо, после пак работят.

Без звук общуват, ползват мисълта.
За някого щом мислиш, той го знае.
Там няма тайни, няма и лъжа,
и клюки няма - благодат, това е.

Но хубавото свърши изведнъж,
събудих се отново на Земята.
Навън валеше пак проливен дъжд.
А бе приятно сухо на Луната...