Как да понасям погледите завистливи,
които ме пронизват всеки ден,
защото си набирам сини сливи
и няма по-щастлив от мен!
Как да им кажа, че на село
е триста пъти по-добре
да триеш потното си чело,
когато във града се мре!
Как да покажа де е рая,
разцъфнал всъщност на Земята,
щом ближните ми тук нехаят
къде ли раждат се благата!
Как да разкажа за дедите
с корави длани, свити вежди,
с потта си, квасили земите,
живяли с вяра и надежди!
Как да разкажа за доброто,
за хляба с труд и пот спечелен,
а не за тайните на злото,
заляло тоя свят модерен!
Не зная как, а как бих искал
повече хора да ме чуват!
Кръвта в вените ми плиска,
а мислите лудуват ли, лудуват!