автор: severianin

“Aurea mediocritas”*
Квинт ХОРАЦИЙ Флак, “Оди”

Сред двата полюса – като екватор –
лежи средата на нещата в мен.

Но винаги ли точката в средата
е златната среда на моя ден?
Дали, разкъсвано от сто съмнения,
сред тъмно “зло” и грейнало “добро”,
сърцето ми е в оня неизменен
баланс у мен, зад петото ребро?

И там, в баланса ли е туй,
което
ни прави хора в този свят без бряг?
Дали на “златната среда” сърцето
не е на полюса сред студ и сняг?

“Днес” беше “утре” и ще бъде “вчера” –
един срединен колеблив момент.
Да бъдеш среден значи ли умерен
или посредствен? – пита някой в мен.

Какво да отговоря?
Кой би казал
дали в средата по-малко боли
и този свят дали не е наказан
с посредственост в средата
и дали
не е безличен,
щом е тъй еднакво
далеч от добродетел и порок?

Дали в средата злато да очаква,
или поредния жесток урок,
че има само полюси и само
на полюсите има звезден час,
а златото в средата е измама
на сивата посредственост край нас?

Сред много полюси – като екватор –
средата на нещата в мен лежи,
но “златната среда” не е в средата –
средата е за плитките лъжи,
средата е посредствена безличност,
беззвездна вечер и безръба прах,
балансът е пасивност и статичност,
моментен порив, обуздан от страх.
Не съществуват среден час и дата
и среден път между “добро” и “зло”...

Сърцето ми не бие по средата,
а в ляво – тук, под петото ребро.

____________
* Aurea mediocritas – лат. – златната среда.