автор: ZAGORA

Имам си гости. Сигурно сте чували приказката ”Какво съм ти направил, братко, че ми идваш на гости?!” И аз се питам, какво лошо видя от мене третата ми братовчедка Плумка, мъжът й Груди, дъщеря й и двамата й внука от село „Съдийска дупка”, че съвокупно ми налетяха като мухи на мед и вече две
седмици ме стресират и съм в патова ситуация.Гърбът ми се олющи и заприлича на оронен царевичен кочан от коравия диван в кухнята,върху който аз с ококорени очи осъмвам.Търся отговор на философските въпроси:”Защо точно аз?!” и „До кога ще продължава?!”
Мъжът ми, горкият вече две седмици спи в канцеларията на службата си, седнал на стол.Отначало спеше върху бюрото ,но още на втората нощ се изтърколил и яко натъртил две лъжливи и две плаващи ребра,че и някои деликатни меки части.Затова започна да спи на стол. Даже и да се случи да падне от него, ще бъде къде по-безопасно.
Спалнята и холът са узурпирани от гостите.Днес,след като обядвахме , те си полегнаха да дремнат, защото после щели да обхождат опознавателно южното Черноморие с колата си. Аз пък ще въртя черпака в кухнята, за да ги нахрантутя вечерта тия готованковци и паразити дето ми се довлякоха неканени в къщата..Докато те хъркаха сладко в хола и спалнята,аз измих чиниите, обърсах масата и пометох трохите.По едно време усещам как ме прихващат Кара Станчовите и ми иде отвътре да завия като пъплеща линейка по разбита улица.Викам си:”Фано, хващай си дърмите и веднага излез навън,щото както си я подкарала, до никъде няма да стигнеш!”Взех си пакетчето с печените семки и седнах в кварталната градинка.В това време хората лягат да си починат,а аз съм излязла в жегата и в пека да търся спокойствие за настръхналите си нерви.
От далеч видях леля Мита.Тя е твърде нетрадиционна , ексцентрична и има дълъг житейски опит, затова аз никога не скучая в нейната компания.
- О-о-о-о-о,Фанче, защо си туширала скамейката в тоя пек,миличка?И аз реших да пробвам класическия си стил върху някоя друга скамейка, но ако имаш желание,ще дойда при теб, да споделя радостта ти от победата.
- Лельо Мито-о-о, широко ти е на тебе около врата.Питай ме мене като са ме нападнали петима чистокръвни издънки на татевия род от три поколения и тормозят съзнанието ми финансово, физически и психически. Питам се до кога животът ми ще е фрашкан с такива неблагоприятни събития?!
- Видях ги аз твоите изтърсаци,видях ги!Бяха двама мои набори,една по-младичка и две деца.Че то третите братовчеди вече и църквата не ги зачита за роднини,пък тия дебелооки хубостници ти се натрапиха в къщата.Слушай аз да ти разправям моите патила,сестро,че да те разсея и да ти стане ясно,че има и други с такива преживявания.Навремето когато водех още първия си мъж Гатю Авджиев, той имаше сестра,от която колкото пъти се сетех за нея,толкова пъти си тръсках скришом пазвата.
В едно ранно утро на вратата се позвъни..Беше декември и навън валеше сняг.Отварям и кого да видя. Племенницата застанала в смирена поза и ми се усмихва като Мария Магдалена, след помирисване на китката.Усещам как отвътре малко над пъпа ми затрептяват едни необясними вибрации, които обаче се засилват.Все едно прегладняло куче джвака кокъл в стомаха ми.
-Вуйне-е-е !- хвърля се на врата ми племенницата и ме залива с пубертетски изблици.
Като спаднаха градусите на първичните чувства, тя ми вади едно писмо от майка си до мен и ми го втиква в ръцете да го чета. Оказва се,че детето е прилъстено и безпардонно изоставено от български моряк-ерген ,плаващ на наш риболовен кораб.И сега морякът е нагазил в далечните океани като не ще и да знае за нашето момиченце.А то е малко бременно.Краката ми се огънаха като сурова наденица.Бре,ами сега! Какво да правя?!” Мила Мите, виж там да уредиш нещо, че инак и носа си няма да мога да покажа навън от срам. Аз зная, че ти имаш връзки навсякъде и ще направиш най-доброто за фамилията ни.” Тъй пишеше моята любезна зълва и пет пари не даваше за последиците. Първата ми дъщеря тогава беше на пет години. Племенницата се заигра с нея на майки и деца с куклите.Редят значи те със моята дъщеря куклите, събличат ги, обличат ги, песни им пеят и ги приспиват. Аз гледам, слушам и си викам:”Боже, Боже, какво да го правя туй дете, дето дете ще има?!” Разтичах се на другия ден. Че търсене на връзки,че водене на секретни разговори и най-накрая допряхме до доктора.Като я прегледа той се запецна сто пъти докато обясни,че бебето не може да бъде махнато,тъй като ритало вече в корема на майка си. Кекеменекът така оглушително обясняваше, че цялата поликлиника разбра какъв ни е проблема.
Тогава отидох да хлопам на вратата на директора на дом”Майка и дете”.Познавах го отдавна и се разбрахме с него племеницата да лежи в заведението, докато роди. Дадох й чисто нов касетофон, една торба касети с хубава музика, книги за четене и наредих да не мърда навън от заведението. Хубаво, ама кой да ме слуша?! Грабнала се нашата- ту на кино с други пациентки като нея, ту у нас на гости. Един ден не се стърпяла и отпрашила с влака при мама и тате. Видяли я всички познати и приятели и голямата „тайна”станала обществено достояние. Как да е, времето отмина и на бял свят цъфна едно яко мъжкарче. Племенницата си го взе и сама започна да си го гледа. Минаха две-три години и се намери един кандидат за ръката й. Не че беше грозен, но беше строен като тапа и любител на огнените напитки. Ама нали ситуацията ни беше извънаредна и деликатна, дадохме фамилната си благословия и племеницата сви гнездо с въпросния младеж.Роди се и дете-плод на семейната им връзка и на игривите им хормони.
Един ден тъкмо се бяхме върнали с моя Гатю от манифестация, която се оказа много колоритна.Завърши с реч на Мацата, който беше луд, но в по-лека форма и минаваше за талисман на града.Той обичаше да ораторствува и като видеше трибуна, веднага се качваше на нея и започваше... И сега в края на манифестацията, след като търпеливо беше изчакал деловия президиум да напусне трибуната, той беше разтворил черния си чадър,който неизменно носеше със себе си, любовно беше гушнал в обятията си кльощавата си кучка Диана и слюнки хвърчаха във всички посоки от зейналата му уста. Темите бяха многообразни и се преплитаха, но въпреки това речта беше повече от интересна. Беше се натрупала тълпа от слушатели, които с присъствието си изразяваха мълчалив протест срещу задължителното присъствие на тъпите манифестации. Пристигнаха обаче двама милиционери, които хванаха любезно Мацата под ръце и го поведоха в неизвестна посока.
Та тъкмо се прибрахме с Гатю и хапнахме тюрлю-гювеч с овнешко и аз бях наченала да пека тридесет килограма пипер за лютеница когато пред входа спря кола и от нея се изръсиха племенницата,мъжът й,бебето, и за да не се чувствуват самотни бяха поканили един техен комшия-стар ерген.Настръхнаха ми всички косми по тялото.Три дена без прекъсване масата беше разпъната. Аз готвех, те ядяха. Аз готвех, те ядяха. Край нямаше... Прекъсвахме само докато поспим няколко часа и хайде пак отново. През деня си ходеха на разходки край морето, а бебето ми оставяха аз да го бавя.Чушките ми се спаружиха и май вече започнаха да плачат за казана, защото бяха изтърбушени,но неопечени. Когато си тръгнаха, ревах раздирана от противоречиви чувства.Хем от радост, че ще мога да си отдъхна,хем от мъка за провалената ми лютеница,хем от яд към моя Гатю,заради натрапчивата си и многобройна рода,от която няма отърване.Хубаво, ама нали сме на море, ме заобичаха много и моите роднини.Имам само дванадесет първи братовчедки и братовчеди.За вторите и третите да не говоря.Всички те са ми гостували най-малко по два пъти.Заприличахме на петзвезден семеен хотел.Аз само пера чаршафи,калъфки и кърпи за лице и готвя специалитети.Гатю през това време само сладко ми се усмихва насреща и нищо не похваща да ми помогне. Това беше последната капка,която преля чашата на негодуванието ми,не се стърпях и подадох молба за развод.
Много скоро след разтрогването на брака ни с Гатю, в живота ми се появи Каню Булгуров.Още преди да сключим брака, аз му разказах за Гатювите безбройни роднини и тяхните кошмарни посещния и заведох моя кандидат-съпруг в църквата. Там пред святия образ на Иисус го накарах да се закълне,че докато сме двамата заедно, нито негови, нито мои роднини ще пристъпят прага на дома ни. Врекохме се двамата, запалихме свещи дълги като копрали, за да се сбъдне обета ни и заживяхме спокойно. Дали Господ чу молбите ни, дали роднините ни бяха помъдрели или нямаха много време да се изявят, щото с Каню се водихме само пет години, не зная.Но казвам ти, Фанче, че повече нито един не припари в дома ми.
- Лельо Мито, сега е модерен един нов закон. Казват,че Господ щото скучаел,наскоро го измислил и го въвел в действие.Трябвало да си пожелая нещо много силно и да си го повтарям докато се случи.Затуй вечер не спя,а до съмване повтарям наум:”Желая от цялото си сърца нашите роднини до девето коляно да не прекрачват прага на къщата ни и дай Боже да стане!”
- Фанче, ти туй си го казвай, но иди и до църквата да запалиш една голяма свещ.Той Господ ги зачита тия салтанати, затова действувай! Не се помайвай!
Послушах я леля Мита и още на другия ден внуците на наша Плумка се разкашляха и разсополивиха.Та всички фамилиарно се изнесоха към село Съдийска дупка.Сега лежа с оцетена кърпа на главата, защото винаги след едно голямо пренапрежение, следва отслабване на жизнените сили. Ама и това ще мине. Ще полежа ден-два, се възстановя и животът пак ще потече мирно и спокойно.