автор: apostola

Напуснал уютна утроба,
разтварям пред слънцето гръд.
И с поглед, обърнат към гроба,
запрашвам по божия път.
А пътя ми кратък ил дълъг,
кодиран е вътре във мен.
С горчив или с сладкия залъг
изпращам аз земния ден.

А моята стъпка е тътен
по тази земя- барабан
и носен от вятър попътен
достига до божи тюрбан.

Потъва в Вселенски пространства
кат ехо от земния свят
и слива се с Нейните тайнства
във корен, във пъпка и в цвят.