автор: severianin

На Румяна

Денят си тръгва.
Беше хубав ден,
но вече свърши, вече си отива.
Почакай малко, остани със мен –
да поседим сред здрача мълчаливо.

Припада нощ, нетрайна като сън –
за нея всеки изгрев е присъда.
Една река без край тече навън...
Не тръгвай още.
Искам с теб да бъда!

Векът си тръгна – грозен и жесток.
По-грозни дни пристигат, по-жестоки.
Нима светът е просто сив поток –
течение сред брегове високи?

Отидоха си толкова край нас –
отплуваха по талвега на дните.
Бъди ми кей в най-трудния ми час,
бъди ми твърд гранитна сред вълните.

Сега съм побелял и уморен.
Не ме предавай в този миг, момиче.
Ако си тръгнеш – с всеки минал ден
ще чувствам как животът ми изтича.

Почакай малко, остани със мен!