автор: jantreya

Всеки ден, призори, те разчупват тъмата на късчета
с драматични ридания - неизменните сутрешни гларуси.
В щедро розово слънцето къпе крилата им лъскави
и политат в небето флотилии розови паруси.
Оживява светът. Позлатява небето. Разпада се
и последната капчица нощ, оцеляла след тъмното.
Пия този коктейл - светлина (о, неземна наслада)
с победения мрак и едно доживяно разсъмване.