автор: ivailozanoff

Когато внезапно се блъснат вселени,
отново се раждат звезди.
Намери ме. Има те – дишаш до мене,
изгаряш ме целия - ти,

и сливаш в едно два различни живота,
стопени в димящо сърце.
Туптяща, задъхана, дива и потна,
заключваш ме с голи ръце

в извивките нежни на твоето тяло,
а Господ усмихнат мълчи,
защото в пространството тихо и бяло,
с душата си сбира души...