Винаги съм смятал, че силата на поета не е в многословието, а да може с 4 реда да ти завладее и покори душата. Да те накара да се замислиш и да се почувстваш някак си особено - носталгично и странно. Все едно получаваш съвест назаем.
Всичко това съзрях в този превъзходен фрагмент с доказателствена сила за поетичното дарование на авторката.
Поздравление, Краси! Постигнала си силен поетичен ефект на въздействие. Видях и почувствах всичко, не само буквално, но дори и алегорично!
Сърдечен поздрав: Мисана
Re: Селцето от Krasi_Yankova-Zvezdokril на 18.08.2014 @ 18:03:29
Селото...
кацнало някъде горе, почти до небето
къщите броят се на пръсти
събират се в шепа,
денем...
като бели забрадки по хълма
а нощем...
на звездите празни кошари
и глух пастир е луната...
тъжна, болезнена тема, звездокрила...
много тъжна..
Re: Селцето от Krasi_Yankova-Zvezdokril на 29.08.2014 @ 23:50:04