автор: apostola

Душата ти за мен е чепка от памук.
Гласчето ти за мен е тих камбанен звук.

А слънцето ти рови в огнена коса.
Очите ти са звездни капчици роса.

А устните- рисунка, кървав залез са.
В пазвите си носиш двечки чудеса.

Сърцето ти за мен е полски ален мак.
Походката ти кръшна е любовен знак.

А тЯлото ти бяло- правено на струг
и само то за мен е, и на никой друг.

ИмАнето си давам цялото на теб...
Готов съм да те следвам в най-далечна степ!