Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 745
ХуЛитери: 2
Всичко: 747

Онлайн сега:
:: LATINKA-ZLATNA
:: tehnomobi

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНедей залага на една кобила
раздел: Поезия
автор: angar

Ти се стремиш към поетична слава.
"Безсмъртие" е твоята мечта!
И аз, от все сърце, ти пожелавам
да те четат до края на света!

Но славата
със нас се подиграва.
Присмива се над нашите мечти.
Очакваш я, а тя не приближава.
Измамна е. И затова и ти

недей залага на една кобила!
Животът има хиляди лица.
Поетът трябва стихове да пише,
но е добре да има и деца!


Публикувано от anonimapokrifoff на 22.07.2014 @ 14:34:33 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   angar

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 8


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

20.04.2024 год. / 14:37:57 часа

добави твой текст
"Недей залага на една кобила" | Вход | 7 коментара (19 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Недей залага на една кобила
от missana на 22.07.2014 @ 17:23:39
(Профил | Изпрати бележка)
А нима стиховете не са най-истинските и най-свидните деца на поета /на истинския поет, имам предвид/ ?

И лошо е, когато тези деца станат повече от предвиденото - не е ясно как ще ги изхранва занапред.

Поздравление, Ангар! Написал си нещо стойностно.

С поздрав: Мисана


Re: Недей залага на една кобила
от angar на 23.07.2014 @ 11:33:43
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Да, за автора стиховете му са му като деца. И стиховете, както и децата, дълго ги износват, преди да се родят (макар понякога да изглежда, че са се родили спонтанно). А и след раждането им авторът трябва да се грижи за тях - да си ги обича, да ги публикува, да ги разпространява.
И много точна, и затова много използвана е метафората "мои стихове-мои дечица".

]


Re: Недей залага на една кобила
от libra на 22.07.2014 @ 19:47:16
(Профил | Изпрати бележка)
викаш да се подсигури с деца за всеки случай :))
ааааа, а за славата поетичната все се сещам за онова стихотворение на е.дикинсън за локвата и жабата, та да си известен в собствената си локва не значи нищо за съседната локва :)
поздрав :))


Re: Недей залага на една кобила
от angar на 23.07.2014 @ 11:38:29
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Не го зная това стихотворение на Дикинсън, или поне не се сещам за него.
Но ако за съседната локва ние нищо не значим, в повечето случаи и те за нас нищо не значат.

]


Re: Недей залага на една кобила
от mariq-desislava на 22.07.2014 @ 19:51:23
(Профил | Изпрати бележка)
Тъй вярно, Ангаре,
затуй от нас поети
няма да стане!:)

И добре, че е така. Развесели ме неимоверно, наистина.


Re: Недей залага на една кобила
от angar на 23.07.2014 @ 11:52:46
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Благодаря за прочита, Мери Дес! Радвам се че си се развеселила!
Написал съм го така, че да е весело.
Но не съм сигурен весело ли е или тъжно.
В работата си, в службата си като военен, толкова доклади, справки, разработки за учения и пр. и пр. съм написал. Колко много от времето, нервите и силите ни отиваха за такива неща. После всичко е отивало към дело", в архив, оказвало се е ненужно.
Но и голяма, огромната част от стиховете ни, също се оказват ненужни.
"Като ненужни стихове
е и животът ми - ненужен."

Единствено децата ни са нещото истинско, което не може "да се пришие "към дело".

]


Re: Недей залага на една кобила
от iren5 на 23.07.2014 @ 15:18:01
(Профил | Изпрати бележка)
Реших да направя коментар на коментара, а не са стихото...
Децата... Да ,децата са нещо истинско. Трябва ли всеки да има - не! Това го казвам като майка на три деца. Има хора, които просто не са родени за родители и никак не нужно да се пънат заради обществото, подължението на рода или каквото и да е било друго. Децата са нещо мнооого истинско, но те не бива са осмислят живота ни. Да има години в които избора да си родител, означава избор - децата да са най-важния приоритет за теб. После ги пускаш да живеят своят живот и им се радваш от страни. Точно заради това "после" трябва нещо друго да осмисля нашият живот , нали? Работа, хоби, слава, прожектори, истина, осъзнаване ... друго. Ккаво всеки си знае!
Славата и прожекторите по отношение на писанките ми не могат да блазнят. Ако търся прожектор предпочитам да показвам това, което работя, но те стиховете, творчеството ни също са като наши деца, нали ? И тях обичаш всички ... дори... Често онова "недъгавото" повече от "красавицата" Защото на "красавицата" всички и се лепят и и ръкопляскат, пък другото... "ненужно".... и само ти си знаеш, колко много от твоята емоция има в него, защо си го написал и ... обичаш го и ... иска ти се и някой друг да го хареса.

]


Re: Недей залага на една кобила
от suleimo (suleimo8@gmail.com) на 23.07.2014 @ 16:09:37
(Профил | Изпрати бележка)
Ирен, защо чак сега? Трябваше преди време...преди да трия!

]


Re: Недей залага на една кобила
от iren5 на 23.07.2014 @ 16:16:08
(Профил | Изпрати бележка)
Не е късно отново да публикуваш Прегръдки!

]


Re: Недей залага на една кобила
от angar на 23.07.2014 @ 20:24:26
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Много си права, Ирен.
Може би сама си го почувствала, може и друг да ти го е споделил, но е така.
Що се отнася до мене, и сам съм го почувствал, но най-точно, струва ми се, го е изразил Алишер Навои:
"Че имало и слаби стихове -
недей от туй да правиш грехове.
За майката и грозните деца
са хубави и с ангелски лица.
Като нещастна рожба ти е скъп
стихът, на който всеки дава гръб."

]


Re: Недей залага на една кобила
от iren5 на 23.07.2014 @ 20:46:28
(Профил | Изпрати бележка)
ооооо , да усетила съм го... Имам достатъчно слаби стихчета, които си обичам и са ми мили... То силни не знам имам ли , де ;-)

]


Re: Недей залага на една кобила
от Rodenavlotos на 22.07.2014 @ 19:55:36
(Профил | Изпрати бележка)
Хубаво е човек да е прагматичен. То бива бива поезия, ама поет къща не храни! :))) Поздрави!


Re: Недей залага на една кобила
от angar на 28.07.2014 @ 21:32:43
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Много си права, Светла - по бреговете на потока на поезията няма златни и сребърни мини.
"Ако богатството е твоя цел, човече,
от тези брегове се дръж далече!" - както е написал Боало в книгата си за поетическото изкуство. Поезията ни примамва и награждава с друго.

]


Re: Недей залага на една кобила
от ZAGORA на 22.07.2014 @ 22:06:52
(Профил | Изпрати бележка)
Ох,Ангаре,Ангаре,да не стане като онова куче,което чакало на много врати и накрая пак гладно останало...Децата са до време.Като изхвръкнат от дома,остава ти само да пишеш стихове и върху пламъците на енергията им да грееш остарялото си,но неувяхващо ЕГО.По-добре е сега докато те има на земята да те четат стотици читатели,вместо когато вече не си тук,да те четат десетки,че и стотици хиляди.И вместо ти да се изпъчиш,ще се пъчат наследници,издатели и съграждани.Ей такива ми ти работи.


Re: Недей залага на една кобила
от angar на 23.07.2014 @ 17:00:33
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Точно така е, Загора - докато човек, преследвайки някаква цел, не се откаже от всичко друго, няма да я постигне.
И "Който седи на два стола, пада на земята." И "Който либи две моми, без либе остава." Така че това което съм написал - че човек не трябва да залага на една кобила, е съмнително. Човек има ли и други пътища, при големи трудности по основния кривва по другите.
На пръв поглед така е и с този, който се стреми към поетична слава.
Но безсмъртните поети са по-скоро тези, които са посветили живота си не само на поезията, но и на нещо друго - на борбата за свобода и справедливост най-често.

"Децата са до време", казваш. Но след тях ще има внуци, и кръговратът на живота не спира.

]


Re: Недей залага на една кобила
от Krasi_Yankova-Zvezdokril на 23.07.2014 @ 21:57:43
(Профил | Изпрати бележка)
Привет Ангар,
"Безсмъртие" може да е просто дума,
понякога е достатъчен един живот,
стига да не е измълчан,
но поколението не е гаранция да не се случи,
докато стиховете позволяват да го изречеш
поне пред себе си...


Re: Недей залага на една кобила
от angar на 24.07.2014 @ 21:28:02
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Твори, пиши, Звездокрилче!
Защото "Само литературата не е подвластна на закона за разлагането - единствено тя не познава смъртта!"
От когото не е останала книга, нищо не е останало.
Но аз си мисля, че освен това тази книга трябва да е в стихове!

]


Re: Недей залага на една кобила
от Mouse на 27.07.2014 @ 21:12:53
(Профил | Изпрати бележка)
Хубаво!
Та нали всеки наш стих или разказ, басня или друго творение са също наши деца. Деца, който следим как се развиват, корегираме ги когато се отклонят, опитваме се да ги направим по-стойностни.

"... Животът има хиляди лица." - та точно за това е интересен живота. Заради хилядите си лица :)
Поздрави!


Re: Недей залага на една кобила
от angar на 28.07.2014 @ 21:59:02
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Благодаря ти, Mouse!
Съвсем вярно си го казала: "всеки наш стих или разказ, басня или друго творение е наше дете".

И всеки поет така ги чувства. Ще цитирам Тарас Шевченко:

"Песни мои, мисли мои, ДЕЧИЦА, ЦВЕТЕНЦА,
защо ви лелеях с толкоз обич сам?
Дали ще заплаче с вас сърце едничко,
както аз съм плакал? ... Може би ... Не знам."

]