автор: RachelLevi

Неизбежно, ефирно и леко
вие често вървите след мен.
Аз съм онзи несретник неканен,
скрита сянка на някой рогат.

И когато през чумното време
аз напускам пира преди вас,
значи тъмен и луд ще се връщам,
но последен ще пея на глас...

Поклонете се тихо на онзи
който носи доспехи на Бог,
но обичан от своите дяволи
ще загива по сцените пак...

И когато от дявол по-черен
той умира без публика - в мрак,
целунете високото чело
на последния пеещ голтак...

Рашел Леви