Чудесата подминаха моите заливи,
Моите проходи, кули и бойници.
На очакванията кънтящите зали
отразяват своите резониращи двойници.
Няма нужда от ехо и други придатъци.
Всичко, дето си струваше се изниза спонтанно.
Любовта се разходи като Бог по водата
И следа не остана. И следа не остана.
Помъдрял моят свят с чудесата приключи.
Само в сънищата ми неизменно те има.
С гордата нощ на очите ти нещо се случи
Всичко живо в мен се ориентира към зима.