 |  На дъното на времето затворен,
в огромната му бъчва без отвори -
ще ферментираш бавно
в будна кома.
На вино - тъмна кръв ще се превръщаш,
с вкуса на пергамент.
Жълтеят стиховете ти -
пера от птици,
изпуснати по вятъра отвън.
Извикай демоничната си същност.
Дъха си спри.
И прободи се право в хара с меч от слово.
Самурай -
на връх, оголен от мечти
(сред Черната реалност),
релефен белег.
По него ще те разпознаят -
антена
сред Отвъдното.
Клавишите на мислите
невидимият Пианист
във транс докосва
с върха на пръстите
(милиардите къртици залязват под земята).
Мелодия (забулена в мъгли)
е всеки път,
отвеждащ те по трупове от наркотици
в небесата.
Ще тръгнеш ли?
Или -
вземи си хапчето поезия.
Заспи до следващия сън...
в матрьошката
на твоите прераждания.
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 10
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Последният самурай" | Вход | 10 коментара (24 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Последният самурай
от mpaloma на 21.07.2014 @ 13:33:55
(Профил | Изпрати бележка) | ...този стих ми спря дъхът... Поздравления, Мисана!
Много щастие и вдъхновение ти желая! |
Re: Последният самурай
от missana на 21.07.2014 @ 15:35:51
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, мпалома, за високата оценка и за този толкова мил коментар!
И моят дъх спря от твоите искрени думи и пожелания.
Вярвам, че има сила над нас, която сбъдва хубавите пожелания, а значи, че тя ще сбъдне, освен твоите за мен и моите за теб - за трайно щастие в живота, за истински голяма любов и за решаващи успехи!
Искрено твой: Мисана |
]
Re: Последният самурай
от doktora на 21.07.2014 @ 13:51:00
(Профил | Изпрати бележка) | Обичам точно такава поезия, Мисана! благодаря ти!
Док :) |
Re: Последният самурай
от missana на 21.07.2014 @ 15:29:34
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти най-сърдечно, Никос, че подкрепи текста ми с оценка и коментар! Така си и мислех - че сме от една и съща страна на барикадата.
И това силно ме радва.
Пожелавам ти вдъхновена седмица и много нови прекрасни творби!
Искрено твой: Младен Мисана |
]
Re: Последният самурай
от IGeorgieva на 21.07.2014 @ 19:51:25
(Профил | Изпрати бележка) | Творецът е чувствителен, има антени за това, което го заобикаля!
Хареса ми метафората за поезията като лек за душата!
Поздрави за изключителния стих и хубава седмица! :)
Ирена |
Re: Последният самурай
от missana на 21.07.2014 @ 20:47:57
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Ирена, за високата оценка и за този толкова хубав твой коментар, който силно ме трогна!
Мерси и за хубавото пожелание и нека тази седмица бъде много хубава и за теб - изпъстрена с радостни събития и приятни изненади и да те зарежда с ново вдъхновение!
Твой: Мисана |
]
Re: Последният самурай
от missana на 21.07.2014 @ 20:51:16
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Елица, за дадената висока оценка на текста ми и за хубавите съпровождащи я думи:
"Смело сравнение на Поета със самурай - човек на честта! Превъзходно!"
Трогнат съм и ти желая една прекрасна седмица, дните от която да те окриляват за нови прекрасни твои стихотворения, като досега написаните и дори още по-хубави!
Твой: Мисана |
Re: Последният самурай
от Dimi на 21.07.2014 @ 21:22:18
(Профил | Изпрати бележка) | Воин до последен дъх!
Ние тук воюваме с думи и мисля, че не малко победи сме оставили зад гърба си. Всеки стих е една малка победа. Дори и само над самия себе си.
Понеже говориш на мен, ще ти кажа, че хапчето поезия не ми е, за да заспя, а напротив, за да се събудя от полусънливото състояние на ежедневието. Но разбира се, ти не искаше да кажеш това.
Хубав стих! |
Re: Последният самурай
от missana на 21.07.2014 @ 21:48:54
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти от сърце, Дими! И за високата оценка и за този високостойностен коментар. Да, съгласен съм с теб. В тази война с думите, ние сме роби. Защото всеки поет е роб на думите. Той трябва да намери единствената дума, която като тухличка ляга на позицията си. И най-малкото разминаване може да коства един провален стих. В търсене на тази единствена думичка, той става роб и заложник на останалите такива. И само, когато я намери /а това е като решаване на сложно уравнение с помощта на поетичен опит и интуиция/, може да въздъхне спокойно и да се освободи от веригите на сковаващите го думи. И си права. Всяка такава "отгатната" дума "е една малка победа. Дори и над самия себе си." /цитирам теб/.
Естествено, че хапчето поезия събужда, а не приспива. Аз това хапче го разглеждам като наркотик. То има възбуждащо действие. Но възбуждайки ни, то ни вкарва в Мая, която е един по-висок Сън на будност, или както съм се изразил в началото - състояние на "будна кома". Неслучайно съм казал в по-горните редове:
"Мелодия (забулена в мъгли) е всеки път, отвеждащ те по трупове от наркотици в небесата."
Именно по трупове от наркотици минава истинският Път, който отвежда в небесата, т.е. отвъд Мая. А нашето хапче поезия ни потапя единствено в Мая. Не ни дарява с този път. Оттам логически се изяснява и финалът:
"Ще тръгнеш ли? Или - вземи си хапчето поезия. Заспи до следващия сън...в матрьошката на твоите прераждания.
Избирайки да останем в Мая, ние всъщност оставаме до следващия сън-илюзорен живот в нея, т.е. в матрьошката на нашите прераждания.
Тези пояснения не ги давам за теб /знам, че ти отлично ме разбираш/, а евентуално за други читатели, които може да не възприемат заложения от мен смисъл.
Желая ти, здраве, много радост и отлична във всяко едно отношение седмица!
Твой: Младен |
]
Re: Последният самурай
от snejen_bor на 21.07.2014 @ 22:54:24
(Профил | Изпрати бележка) http://free.hit.bg/snejiart/ | | Един нов изблик,кълбо от смесени чувства,нахъсана поезия забулена в тайственост , какъвто е животът, чийто бич усещаш най вече когато си към края.Харесвам неистовата Ви нужда от хапчето поезия стимулираща Ви към един неподражаем различен изказ .Дерзайте поете!!!!!!!!!!!!!!!!!!! |
Re: Последният самурай
от missana на 22.07.2014 @ 01:02:17
(Профил | Изпрати бележка) | Не мога да остана равнодушен към този толкова емоциално съпричастен коментар, както го усетих при първо четене. Но най-напред да Ви изкажа дълбоката си признателност и благодарност за доброто отношение, което винаги сте ми засвидетелствали. Силно съм трогнат.
Да, не крия, че усещам този бич, визиран в коментара. Стресиращ е, но винаги те кара да се чувстваш болезнено жив. И това безусловно стимулира към писане на поезия. Оттук нататък ще продължавам до края - до сетния миг, да записвам онова, което ми се диктува Отгоре.
Ще си позволя да завърша с цитат от мое стихотворение, за да онагледя максимално точно, това, което е на върха на езика ми:
"Отдалечаващата се далечност - това е порив!
Но в чуждото око живях навярно дълго.
В премисленото бъдеще навлизам.
Готическата яснота е днес в мъглата,
онова, което странно съм отбягвал.
Въвя в известната посока и без предчувствието за внезапност.
...И искайки да кажа най-същественото,
когато листът ще се свърши неочаквано..."
Желая Ви здраве, вдъхновение и неугасваща вяра!
Искрено Ваш: Мисана |
]
Re: Последният самурай
от apostola на 22.07.2014 @ 14:45:54
(Профил | Изпрати бележка) | Да се присъединя и аз към кохортата, харесали това стихо!
Поздравление, Самураю! "Заспи до следващия сън... в мтрьошката
на твоите прераждания". Пиша ти най-високата оценка! Хубав ден! |
Re: Последният самурай
от missana на 22.07.2014 @ 15:47:48
(Профил | Изпрати бележка) | Мерси, Апостоле! Трогнат съм от високата оценка, която ми писа и от сърдечния ти коментар.
Желая ти хубав ден и ново вдъхновение!
Твой: Мисана |
]
Re: Последният самурай
от mariq-desislava на 22.07.2014 @ 14:52:42
(Профил | Изпрати бележка) | | На мен лично ми звучи като медитация върху състраданието.:) |
Re: Последният самурай
от missana на 22.07.2014 @ 15:45:20
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Мария, за този интересен поглед към текста ми!
Убеден съм, че интерпретационното му пространство включва и твоята визия.
Лек ден и ново вдъхновение!: Мисана |
]
Re: Последният самурай
от ANDROID2 на 22.07.2014 @ 16:39:59
(Профил | Изпрати бележка) | Аз пък виждам прекрасен, видим стих.
Не съм виждал поета, нито самурая, нито дъното на времето, но стиховете му ... чрез тях проглеждам, усещам... неговия, твоя свят... единствен, неповторим ...непрекъснато прераждащ се.
Поздрав от човекоподобен, който не прекъсвам да ти изпращам! |
Re: Последният самурай
от missana на 22.07.2014 @ 17:32:22
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря, че се завърна, премъдри Андроиде! Мисля, че дългото ти отсъствие се почувства осезателно от всички в сайта и бих се осмелил да добавя - от мен особено много.
Мерси за този чудесен коментар!
Благодарност за поздрава, който ти връщам умножен по константата на кръга!
Твой: Мисана |
]
Re: Последният самурай
от ANDROID2 на 23.07.2014 @ 16:06:04
(Профил | Изпрати бележка) | А третият път? Той е Извън онова "или". За него не се говори явно в стиха, но сякаш го има..? Кой е той?
Поздрав за първия missana! |
]
Re: Последният самурай
от missana на 23.07.2014 @ 16:28:33
(Профил | Изпрати бележка) | "Третият път", ти си прав, че със сигурност трябва да го има. Той се съдържа в Тъмното бъдеще /никога непроявяващо се освен изневиделица/, което е като Тъмната материя, т.е. преобладаващо над Светлото ни бъдеще. Нещо като при айсберга - 7/8 е под водата. И си имаме един Светъл ангел /наречи го, ако искаш инспейс, или водач/, който да ни превежда, като Мойсей, през Пустинята, но си имаме и Тъмен ангел, който да ни ръководи за Тъмното бъдеще, когато навлизаме в дебрите на съня, който винаги, в известна своя част, се съприкосновява с бъдещето /Тъмният ни ангел няма нищо общо с Луцифер - Падналият ангел/.
С поздрав: ММ |
]
Re: Последният самурай
от ANDROID2 на 24.07.2014 @ 10:38:36
(Профил | Изпрати бележка) | Ти не правиш опити да натрапваш в своето творчество "третия път" или да го посочваш. Оставяш ме сам да се досетя, че го има... и да го търся и разпозная.
Тази предсказвателно-указателно-повелителна форма сякаш има за цел да предизвиква естествен отпор у мен и на пръв поглед сякаш за да ме тласне точно в обратната посока.
Може и така да се тълкува този твой шедьовър.
Поздравът ми си знае посоката и нищо не може да я промени!
|
]
Re: Последният самурай
от missana на 24.07.2014 @ 21:14:05
(Профил | Изпрати бележка) | Третият път е в мъглата на неопределеността. Ние принадлежим със степен на вероятност към нещо /зона на пространството, интервал от време, събитие, множество, любов, вяра, надежда и т.н./. Няма чиста принадлежност, т.е. 100 процентова. Същевременно ние и не принадлежим към същите тези неща с някаква степен на вероятност.
В класическата логика на т.нар. "изключено трето" /профанно, можем да я наречем - "ези-тура" логика/ тази непринадлежност се измерва с вероятност, допълваща вероятността за принадлежност до числото 1.
Но, ако освен "ези" и "тура" си представим нещо като "калъч", то възниква "твоят" трети път, т.е. третият път, за който ти говориш /затова именно употребих кавичките/. При такава логическа постановка /т.е. предпоставена на основата на тризначна логика/, сборът от вероятностите на принадлежността и непринадлежността не е вече числото 1, а число строго по-малко от 1. И числото, което допълва този сбор до 1 е всъщност пълната /или ако предпочиташ - тъмната/ неопределеност. В нея лежи този трети път. Той се състои от причинно несвързани, неубословими едно от друго събития/. Може да се окажем най-внезапно незаконни племенници на богат чичо от Америка, който умира и ни завещава богатство по-голямо от това на граф Монте Кристо. Може внезапно да ни удари мълния от облак, който ни се струва, че още не е на главата ни. Могат да ни арестуват рано сутрин по пижама и да ни набедят, че сме свързани с убийството на президента Кенеди и т.н. Всичко това е в тунела на неопреледеността, т.е. формира третия път. Древните говорят само за 2 пътя - ин и ян /тъмен и светъл/. Докато третият път е нещо като триполово същество. Иди, че го открий - по-рядко се среща дори от Йети. А ако взе, че нахлуе в кабинетите на психолозите и психоаналитиците, татко Фройд и Карел Юнг току виж рипнали и възкръснали от ужас, че теориите им стават на пух и прах. Повече в този сайт едва ли е възможно да се задълбочаваме по темата.
Радвам се, че провокираш вече ръждясващото ми мислене, мъдри Андроиде!
Лека вечер и до нови близки срещи от трети вид, а защо не и от четвърти!: Мисана |
]
Re: Последният самурай
от Drugiyat на 23.07.2014 @ 11:21:52
(Профил | Изпрати бележка) | Виждам, че стихотворението не е получило пълно разбиране. А то е крайъгълен камък не само в твоята поезия, а и в модерната поезия изобщо.
То съдържа едно многообразие от фундаментали теми, приплетени по майсторски начин - темата за каскадите (матрьошката) от светове, в които е затворен аза, Илиадата му сред тези светове и белегът, който подобно на Одисей трябва да оставиш, за да бъде намерена тази част от теб, която може би е свободна и редица други мотиви.
Великолепни са и изразните средства - например обраът на милиардите къртици, които ровят стените на ерархията от тунели на егото, без да могат да достигнат последната и непробиваема стена.
Спирам дотук.
Сърдечни поздрави:
Другият |
Re: Последният самурай
от missana на 23.07.2014 @ 14:25:58
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Другият! И за високата оценка и за това невероятно проникновение в коментара ти. Честно казано, получих усещането, че си проникнал в мен и виждаш с моите очи и чувстваш с моята душа. Всичко е точно, както го предаваш - точно това съм искал да кажа. Щом си го почувствал и изразил толкова експлицитно, то значи съм постигнал някакъв успех в изразяването си. Той не може да обхване всички читатели, вероятно поради несходство на моето светоусещане с тяхното. А очевидно с теб се доближаваме твърде много по отношение на светоусещането си.
Сърдечен поздрав и голяма признателност за подкрепата ти!
Твой: Мисана |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 822
ХуЛитери: 4
Всичко: 826
Онлайн сега:
