автор: ivailozanoff

Във тази нощ пред Тебе и пред Бога
до гроб се вричам - моя си жена!
Обичам те! От обич изнемогвам,
защото си единствена, една

случайност, прошка, карма, орисия -
от дланите ти птиците кълват,
събрала залеза, като с магия,
в троха, от неразумния ни свят.

Жестока клетва, клетвата създала -
да блъска като вятър и гърми,
тайфун и буря - бурна и мечтана,
в очите ми и в твоите очи.

Във клетките - най-първата ми клетка,
родила от деления - сърце,
самотен повод, болка, равносметка,
с ръцете си, поднесла на ръце.

Любов, която влюбено въздиша -
желание, желано от страстта.
Аз искам още много да ти пиша,
но вече нямам думи за това...