автор: RachelLevi

Неизменно, не в ритъм параден,
а в един до привичка сив ден
този град подмладява се тайно
И отново гърми оживен...

Черен Петър върви и докосва
с доброта и усмивка света,
а над него издигат чадъри
храбри гидове на светлина...

нека знаят на всички езици,
че възпята и в драма, и в стих,
упоена от лятното слънце,
грее кротката Витоша пак.

И безспорно - животът възкръсва -
неизбежен, до песен познат.
Във градинката стара хлапето
със Безкрая шепти като с брат.

Рашел Леви