На лятото в оголената пазва,
забързана към бъдещето тичам.
Една пчела със стихове разказва
живота ми на побеляла тичинка.
Реката на Забравата тече ли
тече, повлякла мене - песъчинка
от Времето миросана с елея
и съхранена в паметта на личинка.
Ще се родя отново - пеперуда,
отново слънцето ще ме обикне.
Направих за живот магия-вуду,
та пак да съм и някоя, и никоя.