автор: psevdo

Когато млъкнат жабите прегракнали,
а птичките подготвят утринния хор,
когато лампите не са така оранжеви,
а във Марица плъзва розовият тон,
когато сънищата тръгват си уплашени,
от мислите побегнали на черен кон,
когато твоите коси разрошени
проблеснат върху топлото легло,
по пътя си когато миналото тръгва,
а днешното, аха, ще разцъфти...,
не си отивай – вятърът отвънка
със пролетното утро ще ни позлати!

късна пролет 2014, 5.30 h