автор: giro

Планински спасител на 40 съм. Детска мечта. Никой не съм спасил още, поне никой не се е похвалил с такова възкресение... Майната му, да не съм Господ!

Караме зимен курс на Алеко, Витоша. Сняг, студ, кочан. Пълнолуние. Отиваме на поход, ще спим в снега.
Копаем „снежни пещери” – авариен вариант за нощуване в зимната планина. Пещерата се прави в основата на дълбока над човешки ръст траншея. Входът е с диаметър от около 80 см., а навътре се разширява за двама, до четирима човека. Изкопават над 10-12 кубика сняг. В този случай /бахти късмета!/ снегът беше ужасно плътно фирнован и по теста с шипа на пикела разбрахме, че един кубик тежи 700 - 800 кг. Демек, еба ни се майката от копане.
Преди полунощ бяхме готови – целият курс с общо осем пещери. Каталясали всички, ама трябва да ядем. Аз трябва и да пия, как иначе! Повечето изполягаха – сутринта ставане в 06.00. Бобъра – инструктор и небрежен пич, стопли на примусчето горски плодове с мед. Лиофилизирана храна – наливаш в алуминиевата й опаковка вода, топлиш, ядеш. Голямо густо! Е, малко скъпичко, ама кефът цена няма.
Горски плодове, горски плодове, ама давай парцуцата, мъжки!

Айде, събрахме се няколко фиркачи, корави пичове. А, и една корава... Младо гадже, няма трийсет. Дребничко, все ухилено. Адвокатка. Аз много обичам гаджета с висок ценз – кефи ме като изпростеят.
Луната свети като ден, небето напръскано със звезди - Дядо Боже май забравил пръскачката пусната. Пийм и все нагоре зяпаме... Пък и се понапихме, адвокатката – хептен. Ех, ся да бях изкопал една дупка още, а! Пука ми за снежната плътност. Тюхкам се - в моята пещера другите вече легнали, спят.
Гушкам я аз, студено й е – минус 20 градуса. Нослето – лед. Целувам я.
„Ще се стоплиш, нали знаеш урока за измръзванията? Тялото се състои от ядро и периферия, най – напред изстива периферията, после ядрото, накрая – чао... Температурата на ядрото се мери със сонда дълбоко изотзад или през устата. Искаш ли да видя дали си добре?!"
„Добре съм, добре съм, ти само не ме пускай!”
Кво да те пускам, бе, джанъм, аз тъкмо ся съм те фанал...
Останахме двамата - фиркани, весели, поизстинали. Не ни се спи...

Изведнъж се понесохме над розовия сняг.

„Това е най – красивият изгрев в живота ми!”
„Така ли бе, зайо – плаша се аз - чакай да станеш на 40 да видиш какви изгреви има...!”