В зениците ми се отразяваше любовта
разпадната на хиляди частици ЗАЩО
умножени по безкрайната глупост на тишината на ума
Спирачките не издържаха
Блъснах се в стената на мълчанието
разпаднах се на атоми от безглаголия
Сега се уча да чета през теб
Трябват ми очила
и миячи на заблуди
Сричам себе си