автор: bbobbibgbs70

Понякога ще те обичам
като пламък
запалил се по време
на безветрие.
Изгарящ и стопил се
във очите ни.

Тогава завърти
със прилива пак
тази стара мелница,
усмихвайки се
в огледалото.

Просто погледни ме,
помахай ми със вятъра
и продължи по своя път
неначертан, висящ от облаците
мрачни и разтърсващи.

И забрави за мен и спомена
от огледалото
показващ слънцето
в очите ти,
разплакани и и капещи
в морето развълнувано
и страдащо.
Две хубави очи,
обагрени със облаци
и летен дъх
на обич
предизвикана
и истинска …

Къде ли си…
В сърцето ми си кацнала…

2014
Боян СТАНИЛОВ