автор: gorestled

Не, не плача.
Той, вятърът драска със пръсти
по червените ми клепачи,
и в храстите после се кръсти,
че те чакам.

Не, не плача.
Прашинки в очите ми влизат,
докато гледам, как здрача
деня настървено изгризва,
а аз чакам

Не, не плача.
Дъжд заваля и напълни
зениците ми, и завлачи
спомени тъкмо покълнали,
в очакване.
...

Не, не плача.
Той, вятърът, вече утихна.
Прахът на земята се свлече
и слънце след дъжд се усмихна.
Върви си!
Не си чакан.