автор: apostola

Дъжда очите ми напълни.
По бузите се стичат капки.
И в часовете ми непълни
денят се надроби на хапки.

И всяка хапка ми е болка,
и трудно е да се преглъща.
А слънцето след обиколка
на залез вече се превръща.

И в шепата ми неспокойна
присяда залеза на дните.
Но радост ме обхваща двойна,
че си видях и старините.