автор: veronikas

А Господ разтвори длани,
да се скрия в тях.
Да събера време за себе си.
Животът за кратко спря.
Забравих, или си спомних
през сълзи за смях.
Не споря. Нека всеки намери
правотата и своя Бог.
Аз имам още да ходя.
И още какво да дам.
А на дървото в двора
птица кълве моя страх.
Сега е време да преговоря
всичко до тук.
И в излишното има смисъл
и е точка от кръг.
Тръгват пътища напосоки,
за да се върнат пак.
Всяко щастие се ражда
с болка и страх.
Ако можех да съм усмивка
на твоите устни, щях.
Но съм още невръстен ангел
в ръцете на Бог.