автор: rumpel

Откъдето преминеш
даже тревата ти пречи.
Сред огньовете сини
една Птица-Жар ги зарече:
„Песента ми, юначе,
ти изслушай и запомни я,
обичта ти не значи,
че е сбъдната орисия.
За нея борба трябва,
през ден от сърцето откъсвай,
за да е сладък хляба,
понякога стига и къшей!
Ти със Нея разделяй
по равно от дните тревожни.
С хляб, с винó и постеля
едва ли ще е невъзможно
през света да преминат
две нежно преплетени длани.
Като лист детелинен
и трети след вас да остане!”
Рече Птицата-Жар и
стопи се във въздуха плавно.
А юнакът пожари
и днес го прогарят, но бавно.
И отлага юнакът
за зло своята орисия.
Без да знае, го чака
цял живот една лудесия.
Тя, таила с години
този миг ,сега се провикна:
„Там, където преминеш
и тревата даже не никне!”