Свещички днес паля ти, Боже, покорно.
Сълзите им смесват се с мойте по пода,
та чудо с искрите им, Боже, да сториш-
за здраве на мойто дете първородно.
Във кърпичка вързах си наниз жълтици-
чеиз скъпоценен, за сватба ги пазех.
И в черквата нося ги с кичур косица,
та Твоята милост да прося за нази.
Шест зими, шест пролети минаха, Боже,
откакто ми свидната щерка линее.
Нощес - неотлъчно до нейното ложе,
молитви нашепвам и песни и пея.
И гледам я, Боже, сърцето кърви ми.
Живот си за нея да дам съм готова,
за миг да я зърна пак здрава, щастлива.
Но пустата болест държи я в окови.
Молитвата Господ дочу и смили се,
небесни чертози отвори си горе.
И после до златни звездици откри се
и с чуден си глас (вътре в мен) проговори:
От двора си скъсай шест алени рози,
кипни ги в котлето със вино пенливо!
Шест капчици после на устни ще сложиш,
и момина болест, повярвай, ще мине!
Ивелина Никова