автор: Albatros

Далеч от мене вятърът отвея
амбициите – всъде – да съм пръв,
живея в проста къщица на кея –
живот ли беше? – няма друг такъв.

Какво са славата, властта, парите,
опустошаващата суета? –
светът без тях е чист като обител,
разтребен от ненужните неща.

Желанията, тленните капризи,
загърбих всичко – и не сещам срам –
тъй чисти са ми двете сетни ризи,
че мога още днес да ви ги дам.

Изгубени войни и мъжки битки,
побъркващата воля за успех –
неувенчан със лавровите китки,
платих си всичкото, което взех.

В небето се подписах с тежък палец.
Като дете – из думите! – играх.
Проводил днес поредния си залез,
от туй, що иде, мен не ме е страх.

Аз вече нямам време за омрази.
През портите със райския обков
ще мина със последната! – онази,
великата измислица – Любов.