автор: blackjack12

Няма по-страшно от туй да живееш в страна без надежда.
Да живееш със свито сърце сред умираща родна земя.
Да се вият над тебе ятата от врани, за мърша да гледат
към пустеещи къщи с дворове във хиляди малки селца.

Няма по-страшно от туй да пътуваш сред възрастни хора.
Да се губиш сред възрастни хора със призрачно бели коси.
Сякаш стигнали другия край на Земята с единствена цел да се молят.
С треморни пръсти броящи последните свои пари.

Няма по-страшно от туй крадешком да поглеждаш към младите.
Шепа млади отчаяно дирещи работа, сигурност, собствен дом.
Тези сенки на хора - днес гротескна надежда на нацията,
без война и без бедствия, озовала се в пълен, невиждан погром.

Няма по-страшно от туй да усещаш във себе си гузната съвест.
Как напира, разпъва те мощно и с дяволски крясък отвътре руши
тези оазиси сигурност, трупани дълго от теб - ипотеки за бъдеще,
и макар без вина, да дочуваш: "и ти си виновен - затова замълчи"!