автор: venoi

Само аз
и мъглата
бяхме на брега
онази сутрин.
"Покажи ми реката" -
помолих я.
"Какво има да гледаш -
река като всяка
друга голяма река -
вода, боклуци
и истории,
вече толкоз
години се носят
все към морето,
все към морето.
По-добре чуй!" -
каза ми тя.
Затворих очи
и чух
бумтящото сърце
на кораб, понесъл
нанякъде
човешка топлина.
По-късно същия
ден разбрах -
това беше
най-хубавият кораб,
който никога
не ще видя
с очите си.