автор: verginov

Не е любов, не е...
По-скоро е внезапно спиране
на скучно сив водовъртеж
и мисъл за отчаяно намиране.

Дали е страст? Не знам.
Но сякаш шепотът на устните
роден от сутрешният зрак
зове молитвеното случване.

И не е грях - не е,
а къс от слънчево причастие -
отблясъкът в дъждовен ден,
лъчът след облачни признания .

И сякаш е последен миг
в криле на трепетно очакване,
перо на гълъб, стих
и полет... В синеоко щастие.

Не е любов. Не е.
А път към дългото завръщане -
започва с поглед на зора,
разсъмнала, като възкръсване...