Тя разговаря само с хора, които харесва.
Не си е изградила стереотипи,
просто харесва.
Или не харесва.
Никога не ѝ се случва
да се двоуми.
Наречете го ако щете
интуиция.
Понякога харесва определен човек,
друг път не го харесва.
И тогава не му говори.
Притеснява се да не го нарани с
нехаресването си
и да го превърне в трайно
неатрактивен.
Случвало ѝ се е да "отписва" хора,
да ги забравя.
След три поредни мълчания
тя освобождава мисълта си
и паметта си от тях.
Мисълта и паметта не обичат
поредни мълчания. Особено три,
особено нейните.
Друг път ѝ се случва
да обикне някого.
Трайно.
След три поредни НЕмълчания.
И тогава тя се превръща
във птица.
Или в ангел, или в нещо подобно.
И пее.
Ако чуете някой да пее
отгоре с невъобразимия си фалцет
и ви стане симпатичен,
да знаете... Това е тя,
когато обича.
Р.Симова, 2014