автор: ahilbg

Стоя пред платното и с думи рисувам.
С тебе живях, след теб съществувам.

Жажда безспирна, устните парят.
Ръцете не чувстват, когато погалят.

Душата ранима отдавна загина.
Замести я сянка едва доловима.

Очите копнеещи, вече прегарят.
Уморени да търсят, сега се затварят.

В сънят ми си още до мене, любима!
А утре...утре просто няма да ме има.