автор: dumite

Сега ще се простя с Лятото!
Напук на макове и Слънчогледи.
Без сълзи, без въпроси...
И без смятане
на пусти плажове
и несъбрани раковини.
Сега ще се простя с Лятото!
Напук на астрономите,
които ме залъгват
с Началото.
Ще се усмихна много мило
и ще помахам с ветрилото...
Главата ще ме заболи.
И ще помоля Госта
да си тръгне...
Аз знам за малко е наминал.
И зная светския му разговор:
Звезди, една пътека на Луна,
един намигващ слънчев лъч.
Една вълна...в гнездо
на щъркели....
И слънчогледи...Ван Гог...
рисува ги, когато му е лудо...
Сега ще се простя с Лятото...
И ще прегърна Есента.
От цветните листа
ще изплета
разкошен шал за Зимата...
Ще знам, че изборът е Мой!
Ще се усмихна мило,
защото знам,
че просто наминава
разхвърля бисери
и си Отива!