автор: giro

Едно гадже ми подари наскоро ръчен шоколадов бонбон – шикозна шоколадова сфера, колкото тенис топка, отвътре куха... Нямаше повод, трогнах се!
Не опитах сладкиша веднага, впрочем, аз не обичам сладко.
Мислех по – късно аз на свой ред да го даря на някой..., всъщност на някоя, защото беше наистина много шик! Демек – изискан съм, нямаш избор...
Стоя тази шокосфера на бюрото ми около два дена и на третия, обаче, ми се дояде сладко – бях подпийнал и тогава ми се дояждат сладкиши... То, какво ли не ми се прави като съм подпийнал!
Нейсе, хапнах едно парче от шоколадката – гот, много гот!
Ама няма изненада – отвътре празна!
И си викам: на вид – красота, на вкус – красота, а отвътре – нищо, празнота... Нещо съм прецакан - толкова празно пространство, а в него нищо. Разхищение значи, и не само, обидно е – една тънка шоколадова коричка, затваряща в сладката си тъмница само няколко кубически сантиметра въздух...
Въздух?
Питам се, това ли заслужавам!
Аз! Този, Който...!!!
Докато ги мислех тези работи, бая попуших, задимих се... И в живота ми все така става - докато мисля, около мен се задимява...
Е, значи трябва да подишам въздух.
Посегнах и си доядох подаръка.
Стана ми гот! Много гот...