автор: atom

На тишината яркият замах
устоите на видимото хваща.
Зората се разлиства като мак,
събрал в юмруче всичко предстоящо.

Денят не го е имало преди.
Отминалото си остава здрачно
и само здрач в ума ще породи
и по ръба на мислите ще дращи.

Зората се разлиства като мак.
Това не е художествено средство,
а чистият, смълчал човека факт,
пред който всички мисли се отместват.

На тишината яркият замах
устоите на видимото мята
отвъд чертата. Точно вместо тях
отваря се юмручето на мака.