автор: iren5

Вярвахме,
че Любовта е единствена и завинаги...
Но колко много огнища
край нас има изстинали...
Не искам клетви... Не искам обричане...
Искаш ли само тази вечер, отново... като деца да се обичаме?
Сякаш няма никакво значение, кой колко пъти е падал
катерейки се по клоните...
Кой колко синини и рани има...
Кой колко разочарования е посрещал и изпращал
на живота по пероните...
Искаш ли само тази вечер, отново... като цветя да се обичаме?
Без да се откъсваме... сякаш сме прекрасни...
И един на друг въздуха да дишаме...
Искаш ли само тази вечер, отново... като вода да се обичаме?
Без да ни е страх, че ще се загубим себе си...
Без да ни е страх, че така ще се обезличим
и ще започнем да си приличаме...
Че един във друг да се вливаме...
Да се галим нежно, любим...
А после уморени заедно да заспиваме...
Искаш ли само тази вечер, отново... като птици да се обичаме?
Да летим... да сме свободни...
Нищо, че хорските погледи ще привличаме...
Без вина... Тази вечер... забрави, че сме грешници...
Искаш ли? Ако искаш... ще запаля, в стаята
(за да се виждам в очите ти... когато се любим...)
...свещници...