Ей таз врата на скучната ми стая
(в която, всъщност, има доста книги)
тъй бяла и затворена сега е -
все нещо във живота не достига...
Зад нея, зная, няма нищо ново -
едни и същи тъмни коридори,
а в стаята ми има живо слово,
вратата ѝ, когато е затворена...
Врата една, съвсем обикновена,
пък гледай за какви неща си мисля,
хем мъдри, хем пък някак съкровени...
И в теб, вратичке, има, значи, истина.