автор: giro

Вчера един колега разказа много трогателна история. Животът наистина е приказно шарен, непредвидим и чуден в своите неизчерпаеми примери за любовта. Завидях на колегата, че той, а не аз, е бил свидетел на тази история. Поисках да я присвоя и седнах да напиша разказ за нея от първо лице.
Обаче не е честно – нека всеки разказва това, което сам е преживял. Но аз все пак преживях историята, макар и по деревативен начин. Затова и я разказвам.
Подсъдим бил, ние сме съдии, един млад пич - с изрусена коса, но вече осъждан няколко пъти за кражби. Той бил обвинен в опит за поредна домова кражба.
Късно през нощта лицето влезнало в една кооперация и започнало да пробва вратите на апартаментите. Късмет, човекът попаднал на незаключена врата и влезнал в жилището, там в една от стаите светело. Надникнал - на светло по–лесно се краде.
С гръб към вратата стояли мъж и жена. Мъжът седял пред едно пиано, а жената до него, също седнала, извършвала странни движения с ръцете. И двамата били чисто голи. Не усетили крадеца. Той почнал да се чуди какво ли вършат, а те, вглъбени в заниманията си, продължавали. Жената се поизвърнала и, все още без да го вижда, разкрила пред него част от еротичната си магия – бели и твърди лисичи муцунки с настръхнали, розови зърна. Шашардисан, пичът видял, че тя държи между краката си нещо като голяма цигулка. В шарената сянка зад нея надничало голобрадото й съвършенство. Жената теглила лъка със склопени очи и сладникаво отворени устни.
Крадецът първо се надървил – млад човек, хормони, безебие. После, неподвижен на вратата, се разплакал – по същите причини.
Докато плачел русокоското, дуетът като в едно направил няколко разтърсващи телата движения и двамата обнажени се спогледали очи в очи. Веднага след това видели на вратата натрапника. Шашнали се и се вцепенили.
Първа се съвзела жената /винаги така става в живота/ и видяла мокрото му от сълзи, ангелско лице. Веднага се трогнала до дъното на артистичната си душа – Дворжаковата композиция за виелончело, изпълнена без маска и с неподправена страст, явно поразила и душата на слушателя-рецидивист. Станала и го целунала. Дори докоснала, без да иска, гърдите му с настръхналите си зърна. Русият спонтанно еякулирал /това било установено по – късно при обиска му в полицията/.
След този благодарствен акт, няма как, съвзел се и мъжът. Концертът се провеждал при закрити врати, та схванал, че зрителят всъщност е крадец. Метнал си халата – неговите хормони вече поизтлявали, та не срещнал стърчащи препятствия, и се разкрещял към неканения. Спуснал се към него и го хванал за гушата. Гневен, настоявал за обяснение. Музикантът хем бил по – едър, хем момчето било ошашавено.
Виелончелистката светкавично сменила състоянието си, изпищяла като скъсана струна при каденца и припаднала. Преди това също се понаметнала.
Крадецът мълчал, но енергично ръкомахал като Караян пред екзалтираната Виенска филхармония. Издавал гърлени звуци, но нито дума. Не дал обяснения пред разгневения стопанин.
112.
Полиция след 5 минути.
Белезници, арест.
Крадецът явно гледал американски филми, защото продължавал да мълчи /”Имате право да мълчите, всичко казано от Вас може да се използва в съда...”/. Отвели го в полицейското управление.
Още през нощта музикантите се явили да дадат свидетелски показания пред дознателя. Попитали го какво е обяснил натрапникът за нахлуването в техния дом.
Чакаме тълковника, казал органът, лицето е глухонямо.