автор: pc_indi

Мило дневниче
и тази година пропуснах порастването
и продължавам да съм на девет,
но с помадата за бръчки
добре прикривам това.
Като дъщеря на ангел
и кралица на собствения си свят,
си живея охолно,
защото имам чанта
пълна с неизчерпаемо въображение,
фантазия, наивност , вяра
и прочие валута,
с която се препитавам.
Надявам се да е достатъчна,
за да мога да купя бонбони
и пищялки за всички деца като мен.
Силна съм. Мога да вдигна кон,
слон, кораб, планета и всичко,
с изключение на себе си
в собствените си очи.
Сигурно защото съм твърде малка, не знам.
Докато в училище другите
изучават уморение,
не внимавам в час и пускам
книжни ракети в прозорците на Бог,
в които му...благодаря, мрънкам,
благодаря, крещя, благодаря,
пея, благодаря, сърдя се, благодаря,
мълча, благодаря, ям, благодаря,
моля се, благодаря, обичам, благодаря...
Благодаря...За здравето, децата,
работата,че ме обича дори когато аз не се обичам,
че ме учи да се, както и да обичам хората,
а не потенциала им, за приятелите,бирата,
един мъж, който ме вдъхновява да порасна
и такива неща...
После с приятелите сме нещотърсачи,
събираме съкровища,
ставаме крале на острови...
Вечер отключвам вратата,
завивам с чул Любовта на верандата на сърцето си-
твърде тясно е вътре за нея
и заспивам с крака на възглавницата.
Като всяко дете.