Верността е понякога сляпа -
не смирява, сече и боли,
като дълго стаявана мисъл -
просто вярва, притихва, мълчи...
Верността е понякога упрек -
стара рана, умора и вик
към онази далечност мъглява,
към реда упорит, тъмен, тих...
Верността е самотност, която
не смирява, а помни със дни:
Свободата изгаря палача си
или с него проглежда в зори.
Рашел Леви