автор: rady

Като суха река е самотно
разстоянието между теб и мен...
Няма ги, няма ги вече
красивите заспали риби,
сънуващи, че някой ги събужда...
Няма ги водните духове,
шепнещи нощем в тръстиките...
Няма ги инатливите раци,
дебнещи плячка в подмолите...
Няма ги затворените и потайни миди,
няма ги стройните чапли...
Няма ги водните лилии –
някой открадна ги вчера.

Остана ми тинята само,
с натрупаните ни мълчания
и с утаените ни болки...
И пустите крайбрежни пясъци,
жадуващи за нови дъждове.
Коварните, подвижни пясъци,
готови всеки миг да заличат
това, което ми написа някога
с една зелена клонка от върба.