Позната ми е тази тишина,
изгряваща в прозореца ми сутрин.
И спиращата в погледа мъгла,
забравила за спомена от утре.
Не се обръщай. Знам, че няма път.
Отвън звездите просто избледняват.
Но зная и че думите мълчат,
когато има устни да прощават.
Позната ми тази тишина,
в която няма утре, днес и вчера.
А ти си всяка срещната жена,
в която няма как да те намеря.