Страданието някак ме обзема
и аз, подвластен на скръбта си
не мога никак си проблема
да разреша със съвестта си.
В разрез с всякакви духовни норми
аз живея грешен, грешен,
сякаш Дявол ме изкорми
и в мен вилнее предрешен.
Дали се боря или ми е лесно
с Дявола да си живеем двама,
въжето падаше отвесно
за тази Дяволска измама.
Двуличник аз и лицемер,
карам си по пътя честно,
отчита моят подломер –
скорост неизвества.
Към катастрофа някаква вървя,
когато истината ще възкръсне,
а аз от бремето си ще се отърва
като на части се разпръсна.