ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 846
 ХуЛитери: 1
 Всичко: 847
 Онлайн сега::: pinkmousy 
 |  ...Че тишината се разрежда с тишина.
И затова сега ли пиша във мълчание?
Живеят думите. И дишат- на инат.
На кръст дори и със пирони в дланите.
Оставам. В преброените си дни.
Една напълнена до своя ръб писалка.
Еднаква и за автограф, и синини.
И за последна дума. С уговорка малка -
ако не мога във ръка да я държа,
една опорчица ми подложете само.
Тежат неказани, единствено тежат
онези двете малки думи само.
Публикувано от aurora на 11.07.2014 @ 09:47:00
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 13
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Неказаните" | Вход | 7 коментара (14 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Неказаните
от Dimi на 11.07.2014 @ 11:22:15
(Профил | Изпрати бележка) | И поетът е човек, още по-чувствителен от другите. Но в болката му се раждат изумруди.
Приятелска прегръдка от един аматьор по писалка. |
Re: Неказаните
от Rodenavlotos на 11.07.2014 @ 11:47:51
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря ти. Аматьорите по друго се познават. А ти не си. Но това е друга тема.:))) Благодаря ти за чудесния коментар. Поздрави и прегръдки! |
]
Re: Неказаните
от gorestled на 11.07.2014 @ 13:06:22
(Профил | Изпрати бележка) | | Колко красиво си го казала! Прекланям се пред таланта ти! Днес сме на една вълна - и аз изпратих нещо олицетворяващо ме. |
Re: Неказаните
от Rodenavlotos на 11.07.2014 @ 18:41:47
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря ти, мила Таня, за хубавите думички! Поздрави и прегръдки! Ще прочета! |
]
Re: Неказаните
от doktora на 11.07.2014 @ 14:00:52
(Профил | Изпрати бележка) | ...тежат неказаните думи, като онзи Кръст тежат...дали поели сме към своята Голгота, последните мохикани на словото
- писано, изречено, печатано...
Светло да ти е днес, светло момиче!
Никос () |
Re: Неказаните
от Rodenavlotos на 11.07.2014 @ 14:22:26
(Профил | Изпрати бележка) | Може и да сме наистина от последните мохикани на поетичното слово- или поне на онова, което е вложено в това понятие. И на написаното, изречено и отпечатано. Мисля, че в бъдещето поезията ще се разтвори, ще изчезне- сдъвкана и изплюта от тежката машина на техническия прогрес.
Благодаря ти, Док, за този мъдър и много замислящ коментар.
Прегръдки! |
]
Re: Неказаните
от missana на 11.07.2014 @ 16:59:38
(Профил | Изпрати бележка) | Всеки поет е като пеещ пумпал, удрян от камшика на съдбата. Тя го удря, за да се върти бясно и неистово и да изпее най-хубавото от себе си, защото това е мисията му тук - на земята. Това е вид саморазпване - автопоетична Голгота /указано ясно в първия куплет на авторовия текст/.
Отлична находка е тук:
"...тишината се разрежда с тишина...затова ли...пиша във мълчание".
Вторият куплет съдържа същинската поанта на стиха:
"Оставам. В преброените си дни. Една напълнена до своя ръб писалка.
Еднаква и за автограф, и синини. И за последна дума..."
Това е една откровена и затрогваща изповед, която се допълва в сантиментален план от първите два реда на финалния куплет:
"ако не мога във ръка да я държа,
една опорчица ми подложете само."
Не знам, но точно тук не ме напуска усещането, че последните два реда на финала сякаш, че леко "изсипват" набраната дотук, завидна висота на стиха.
За мнозина той би бил върховно постижение и в тази си форма, но на мен ми се иска да видя нещо още по-съвършено, поднесено от Родена в лотос.
Това не е критика, а е едно чисто субективно усещане за разминаване с абсолютното съвършенство. Твърде вероятно е да се заблуждавам, но е възможно все пак да се окаже, че тези два реда подлежат на усиление. А ако то съществува и бъде намерено, ще се радвам, че с тази си скромна бележка съм стимулирал търсенето му.
Както вече казах и с тези финални два реда, стихотворението стои отлично.
Поздравявам те, приятелко, за толкова човешкия и хубав стих!
Твой: Мисана
|
Re: Неказаните
от Rodenavlotos на 11.07.2014 @ 17:23:32
(Профил | Изпрати бележка) | | Не знам, приятелю, може би защото започвам, в края на живота си, да загърбвам суетата и всичко което съм мислила за толкова важно, а сега разбирам, че нищо не ми носи желаното удовлетворение, ако я няма простичката, истинска, топла човешка обич. Нищо друго. Та затова така се извъртя стихът ми накрая. Аз и друг път съм споделяла, че не мисля предварително какво ще пиша, а накъдето потече свободно, без насилие, мисълта ми. Ами, в този случай ме доведе до това заключение. Явно това е, което ме владее в този момент. За утре и вдругиден не знам. Но ти благодаря за този обстоен анализ на скромната ми творба. Ще взема предвид твоя съвет и ще огледам стиха- може би пък да намеря друга, по-силна и възходяща поанта. Поздрави и прегръдки! |
]
Re: Неказаните
от IGeorgieva на 11.07.2014 @ 17:22:29
(Профил | Изпрати бележка) | Имам усещането, че неказаните имат дълбока, недоловима на пръв поглед връзка с казаните. Пожелавам ти да можеш да изречеш и тях.
Поздрави за силната поетическа образност и внушения!
:)))) Ирена |
Re: Неказаните
от Rodenavlotos на 11.07.2014 @ 18:52:27
(Профил | Изпрати бележка) | Разбира се, че имат дълбока и силна връзка с казаните. Но има, във всеки от нас, една бариера- думички, които стоят на върха на езика и не се търкулват. По различни причини. Понякога обичаш един човек дълбоко, с цялата си душа и не събираш куража да му го кажеш. Понякога си извършил предателство спрямо някой много близък човек. Тежи ти на сърцето, искаш да го излееш, за да ти олекне, но не можеш. Човек изрича най-важните за него неща и натрупаната мъдрост, в края на живота. Тогава е загърбил всички скрупули. Надявам се, силно се надявам, да мога да споделя най-ценното познание, до което съм се домогнала, когато му дойде времето.
Благодаря ти, Ирена, за това мъдро и дълбоко прозрение. Прегръщам те! |
]
Re: Неказаните
от voda на 12.07.2014 @ 01:59:30
(Профил | Изпрати бележка) | Според мен, идеята на този стих е, че Лирическата не е срещнала
все още голямата любов и за нея пази неказаните две думи.
Подкрепям всички високо оценъчни отзиви и не искам да ги повтарям.
Поздравления за уникалната образност и за силните внушения! :) |
Re: Неказаните
от Rodenavlotos на 12.07.2014 @ 06:35:18
(Профил | Изпрати бележка) | | Всъщност, посланието в този текст е отворено към читателя. Хубаво е, че всеки намира свое тълкувание на поантата. В поезията трябва да има загадъчност. Да човърка съзнанието, да го провокира да рови по-надълбоко. Не само в конкретния стих, но и в себе си. Хареса ми, Елица, твоето виждане. Това наистина е един възможен вариант. Често ни се случва да си въобразяваме, че любовта, която ни люлее, е голямата. Защото не знаем какво ни чака зад следващия ъгъл:))) |
]
Re: Неказаните
от shrike на 12.07.2014 @ 02:32:43
(Профил | Изпрати бележка) | | Неказаните две малки думи само са последната ни смърт. Истинската. Поздрав за хубавото стихотворение, Светла! |
Re: Неказаните
от Rodenavlotos на 12.07.2014 @ 06:37:01
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря ти, мила Ванюшка, отново за хубавите думи! Поздрави и прегръдки! |
] |  |
Начало
ХуЛитери
