автор: missana

Разчиташ на нелепата случайност,
за да постигнеш целите, които си постави.
Звездите си във кладенец отглеждаш
на бъдещето - обкръжаващ залез.
Догонваш призрака на бившите надежди
сред пепелищата на ветровете.
И кулата на Бергер надстрояваш
вместо Двореца на безсмъртните поети.
Страна далечна - миналото време,
напомня участта на скорпиона,
заключен между огнените валове -
цунамита на чуждата вселена.
Но знаеш, че дълбоко във душата
държиш пак поводи от суперструни.
Бозонните потоци направляваш
със поглед от мечтите по-безумен.
Изписано е името ти вече
във алхимичните меандри на живота.
Потокът на съдбата слиза в Езеро
под взоровете на безброй възможности.
Сега е късно да те спрат и боговете,
защото никът ти е символ на победа. -

Победата на Словото, но в Езерото,
останал твоят лик
удавен свети.